Южните склонове на планината предлагат отлиcхни условия за туризъм през уикенда
България дължи много на Витоша, където се е родило нашето туристическо движение. Въпреки това и днес южните склонове на планината, или обратната на София нейна страна, са познати почти колкото обратната страна на Луната. Нека отидем там, за да се уверим, че освен за "пенсионерски" Витоша предлага отлични възможности за практикуването и на "приключенски" туризъм.
Сутринта рано сме в Княжево. Днес, както и в описанията отпреди 60 г., за там се тръгва "от величествената Съдебна палата", но не "с първия столичен трамвай - голям раздрънкан омнибус, каран от два дръгливи коня..." По онова време Княжево се е казвало Бали ефенди - по името на известния мюсюлмански светия от ХVI в. Неговият гроб е в двора на княжевската черква "Св. Илия". Патронният й празник Илинден се празнува всяка година общо от българи и турци. Циганите също почитат светеца и го наричат "наш паша". Тогава стълпотворението е неописуемо. От Княжево до балнеоложкия курорт село Рударци може да се отиде с автобус. Там има минерални басейни с температура на водата 28,9 градуса. Като продължим по шосето, стигаме близкото село Кладница, разположено върху двата бряга на река Танчовица. От него във всички посоки се откриват прекрасни гледки към Люлин, Голо бърдо и снежните върхове на Рила. Източно над селото, върху тесен скалист хребет между потоците Зла река и Вировете, в широколистна гора е скрит кладнишкият манастир "Свети Николай". Той е бил част от някогашната Софийска Света гора. Предполага се, че е основан през ХIV в. Еднокорабната манастирска църквица била възстановена по-късно със средства на Спас Будинов, който заради това бил съсечен в нея от турците. Изографисал я през 1855 г. самоковецът Константин Гюров. Днес този манастир е в незавидно състояние, а само до средата на миналия век заедно с Драгалевския е бил любимо място за излет и поклонение. Над манастирската сграда има останки от стара крепост.
България дължи много на Витоша, където се е родило нашето туристическо движение. Въпреки това и днес южните склонове на планината, или обратната на София нейна страна, са познати почти колкото обратната страна на Луната. Нека отидем там, за да се уверим, че освен за "пенсионерски" Витоша предлага отлични възможности за практикуването и на "приключенски" туризъм.
Сутринта рано сме в Княжево. Днес, както и в описанията отпреди 60 г., за там се тръгва "от величествената Съдебна палата", но не "с първия столичен трамвай - голям раздрънкан омнибус, каран от два дръгливи коня..." По онова време Княжево се е казвало Бали ефенди - по името на известния мюсюлмански светия от ХVI в. Неговият гроб е в двора на княжевската черква "Св. Илия". Патронният й празник Илинден се празнува всяка година общо от българи и турци. Циганите също почитат светеца и го наричат "наш паша". Тогава стълпотворението е неописуемо. От Княжево до балнеоложкия курорт село Рударци може да се отиде с автобус. Там има минерални басейни с температура на водата 28,9 градуса. Като продължим по шосето, стигаме близкото село Кладница, разположено върху двата бряга на река Танчовица. От него във всички посоки се откриват прекрасни гледки към Люлин, Голо бърдо и снежните върхове на Рила. Източно над селото, върху тесен скалист хребет между потоците Зла река и Вировете, в широколистна гора е скрит кладнишкият манастир "Свети Николай". Той е бил част от някогашната Софийска Света гора. Предполага се, че е основан през ХIV в. Еднокорабната манастирска църквица била възстановена по-късно със средства на Спас Будинов, който заради това бил съсечен в нея от турците. Изографисал я през 1855 г. самоковецът Константин Гюров. Днес този манастир е в незавидно състояние, а само до средата на миналия век заедно с Драгалевския е бил любимо място за излет и поклонение. Над манастирската сграда има останки от стара крепост.
No comments:
Post a Comment