Столичани се крият от трамваите в Чуйпетлово
Жителите на големите градове сякаш често забравят, че паралелно с лъскавите молове, по- и най-клубове и возила за милиони все още в България съществуват места, чието население наброява едва няколко души, а токът и водата са химера. За сметка на това обаче природата там все още е запазена, а жителите често доживяват до век.
Освен това някои села могат да се похвалят с интересни и самобитни имена, зад всяко от които стои легенда от далечни времена.
Едно от тези села е Чуйпетлово, Пернишко. Историята на името на селото датира още от турско време. Първите заселници - потомци на македонци от Кратово, бягали от кланетата. Те преживели доста време в нелегалност, преди турците да открият, че мястото е обитаемо. Една сутрин на разсъмване обаче изкукуригал петел и ги издал. Оттам и започнали да го наричат "Чуйпетлово" - заради пернатото, което с едно "Добро утро" издало така грижливо пазената тайна.Някога къщите в Чуйпетлово били над 300, имало и пет воденици. От всички жители, които са живеели тук, сега са останали не повече от 26 разказва Димитър Иванов, съдържател на единственото кафене в селото. Два пъти седмично им карат хляб, автобус минава сутрин и вечер три пъти на седем дни. Падне ли сняг обаче, придвижването става сложно.
"Хората са се занимавали с животновъдство и са гледали овце, кози, крави, но сега всичко това е замряло", обяснява Димитър. Дълги години той и съпругата му живели в София, но през 1996 г. се върнали отново в Чуйпетлово. "Омръзна ми да се возя на трамвай и на рейс, дойдохме си тук на спокойствие", казва той. Дали успява да се издържа само от малкото кафене с няколко масички, което стопанисва? "Преди живеех без пенсия, едва от тази година съм пенсионер. Горе-долу колкото за хляба, да не ровим по кофите за боклук - има". В кафенето му може да се поръча домашно приготвена пилешка супа за 2 лв. и прясно изстудена бира за левче.
Жителите на големите градове сякаш често забравят, че паралелно с лъскавите молове, по- и най-клубове и возила за милиони все още в България съществуват места, чието население наброява едва няколко души, а токът и водата са химера. За сметка на това обаче природата там все още е запазена, а жителите често доживяват до век.
Освен това някои села могат да се похвалят с интересни и самобитни имена, зад всяко от които стои легенда от далечни времена.
Едно от тези села е Чуйпетлово, Пернишко. Историята на името на селото датира още от турско време. Първите заселници - потомци на македонци от Кратово, бягали от кланетата. Те преживели доста време в нелегалност, преди турците да открият, че мястото е обитаемо. Една сутрин на разсъмване обаче изкукуригал петел и ги издал. Оттам и започнали да го наричат "Чуйпетлово" - заради пернатото, което с едно "Добро утро" издало така грижливо пазената тайна.Някога къщите в Чуйпетлово били над 300, имало и пет воденици. От всички жители, които са живеели тук, сега са останали не повече от 26 разказва Димитър Иванов, съдържател на единственото кафене в селото. Два пъти седмично им карат хляб, автобус минава сутрин и вечер три пъти на седем дни. Падне ли сняг обаче, придвижването става сложно.
"Хората са се занимавали с животновъдство и са гледали овце, кози, крави, но сега всичко това е замряло", обяснява Димитър. Дълги години той и съпругата му живели в София, но през 1996 г. се върнали отново в Чуйпетлово. "Омръзна ми да се возя на трамвай и на рейс, дойдохме си тук на спокойствие", казва той. Дали успява да се издържа само от малкото кафене с няколко масички, което стопанисва? "Преди живеех без пенсия, едва от тази година съм пенсионер. Горе-долу колкото за хляба, да не ровим по кофите за боклук - има". В кафенето му може да се поръча домашно приготвена пилешка супа за 2 лв. и прясно изстудена бира за левче.
No comments:
Post a Comment